Първите кафеени дървета са дошли от Африканския рог. Местните племена смилали плодовете на кафеените дървета, като смесвали пастата, която получавали с животинска мас. Направена на малки топчета, сместа се използвала, за да дава енергия на войните преди битка.
В тези древни времена, тонизиращите качества на кафето се възприемали като един вид религиозен екстаз. Напитката си спечелила мистериозна репутация, забулена в тайнственост и асоциирана със свещеници и лечители. Две бележити легенди били сътворени, за да обяснят откритието на това магическо зърно.
Според една история, един пастир на кози забелязал, че стадото му станало по-оживено след като консумирало червените плодове на един див храст. Любопитен, той сам опитал плода. Изумен от ободряващия му ефект, той бил забелязан от група монаси да танцува с козите си. Скоро монасите сами започнали да варят зърната и да използват течността, за да ги държи будни по време на церемониите, които продължавали цяла нощ.
Другата история е че един мохамедански монах бил осъден от враговете си да се скита в пустинята. По време на делириум, мъжът чул глас, който му казал да изяде плода на близкото кафеено дърво. Той се опитал да омекоти зърната във вода, а когато не успял, просто изпил течността. Приемайки оцеляването си и енергията като знак от Аллах, той се върнал при хората си, разпространявайки вярата и рецептата.